В петък, 30 октомври 2026 г., в зала „Иво Андрич“ на 69-ия Международен панаир на книгата в Белград бяха представени три книги на българската историчка Теодора Толева (1968–2011), издадени от новосадското издателство „Прометей“:
– Външната политика на граф Дюла Андраши и появата на македонския въпрос
– Геноцидът и съдбата на арменския народ
– Влиянието на Австро-Унгария върху създаването на албанската нация, 1896–1908
За книгите говориха: д-р Александър Стоянович, проф. д-р Урош Шешум, д-р Даниел Радович и издателят Зоран Колунджия. Към публиката се обърна и Ранко Гойкович, който присъства на представянето, както и госпожа Виолета Толева, майка на покойната авторка.
В началото на представянето господин Зоран Колунджия обясни защо „Прометей“ е решил да издаде тези три книги заедно. Той подчерта, че те представят три важни етапа от научния път на историчката – от ранните ѝ изследвания до докторската ѝ дисертация – и че чрез тях може да се проследи съзряването на нейния изследователски подход. Като обща нишка, свързваща и трите труда, той открои въпроса за отношението на великите сили към съдбата на малките народи, както и основния източник на нейните изследвания – виенските архиви.
Проф. д-р Урош Шешум говори за монографиите, посветени на граф Дюла Андраши и създаването на албанската нация. Той се спря на развитието на изследователския подход на авторката, на задълбоченото ѝ опиране върху архивни материали и на значението на непубликуваните документи от виенските архиви, които благодарение на нейната работа са станали достъпни за по-широката научна общност. Особено подчерта, че изследванията ѝ по албанския въпрос са се превърнали в задължителна литература за историците, занимаващи се с Балканите и историята на XIX век.
Говорейки за възприемането на нейното творчество в Сърбия, д-р Шешум изтъкна, че Теодора Толева е станала изключително обичана и популярна сред местните читатели, като отбеляза, че през последните години няма друга чуждестранна авторка или автор историк с подобна популярност в Сърбия. Според него това се дължи преди всичко на темата, с която тя се е занимавала – създаването на албанската нация. Той похвали специално новото издание на тази книга, преведено непосредствено от испанския оригинал, като подчерта, че то отстранява недостатъците на предишния превод и предлага по-надежден текст за читателите и изследователите.
Д-р Даниел Радович представи книгата за арменския въпрос, като подчерта значението ѝ като важен принос към изследването на историята на арменския народ и на една от особено трагичните глави в Източния въпрос. Той се спря на историческите извори, използвани от Толева, и по-специално на доклада на австро-унгарския консул от османския вилает Мамурет-ул-Азиз, който съдържа ценни свидетелства за политическите, икономическите и обществените условия там в края на XIX век. Подчерта също, че Толева е била изследовател с изключителна отдаденост – истински „архивен молец“, както образно се казва в историческата наука.
Д-р Александър Стоянович изтъкна специално нейните изключителни езикови и изследователски способности – тя е говорела девет чужди езика и се е занимавала със сложни историографски теми, които биха могли да представляват дело на целия живот на цели групи изследователи. Той припомни нейната отдаденост на архивната работа и подчерта колко голяма е загубата от преждевременната ѝ смърт на 43-годишна възраст, тъй като научният ѝ връх тепърва е предстояло да бъде достигнат. Говорейки за книгата за арменския народ, д-р Стоянович посочи значението на изследването ѝ за сръбската читателска и научна общност, тъй като досега на сръбски език са публикувани сравнително малко историографски трудове за арменския геноцид. Той изрази надежда, че тази книга може да насърчи и бъдещи сравнителни изследвания на историческите страдания на арменския и сръбския народ.
Пред публиката се изказа и Ранко Гойкович, който изрази удовлетворението си от възможността да присъства на поредното представяне на книгите на Теодора Толева. Той отправи специални благодарности към нейната майка Виолета, като подчерта огромната ѝ роля за съхраняването и публикуването на научното творчество на дъщеря ѝ. Припомни и предишните представяния на книгите във Виена и Русия, в които самият той е участвал, и отново изтъкна значението на съхраняването и издаването на трудовете на Теодора.
Заключителните думи на Зоран Колунджия бяха посветени на всички, участвали в подготовката на изданията – преводачите, авторите на предговорите, рецензента и сътрудниците. Той благодари специално на Виолета Толева, майката на Теодора, която присъстваше на представянето, както и на приятелите и гостите, пристигнали специално за събитието от България и Испания. Виолета Толева се обърна към присъстващите с развълнувани думи, похвали оформлението и качеството на книгите и изрази надежда, че те ще бъдат четени от много млади хора. Тя припомни колко всеотдайно Теодора е работила в архивите и колко важно е било за нея научният ѝ труд да остава основан на документи, без излишно внасяне на лични емоции.
Представянето завърши с посланието, че Теодора Толева не е успяла сама да подготви и издаде своите книги, но нейните сътрудници и издателят продължават да се грижат за нейното творчество и да осигуряват неговия живот и достъпност за новите поколения читатели и изследователи.
