Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация, 1896–1908

Едно откритие я отвежда към нови документи, нови чекмеджета и все по-сложни въпроси. Първоначалното любопитство прераства в дългогодишно изследване, в което Толева се стреми да постави архивните свидетелства над вече възприетите тълкувания. Необходима ѝ е смелост, за да се противопостави на утвърдени авторитети и общоприети схващания. Пред приятели споделя, че ѝ е било обърнато внимание, че темата, която изследва, е „неудобна“. 

По думите на самата авторка:

Изненадата ми беше огромна, когато открих, че всичко, което дотогава бях прочела за албанската нация, не само не се потвърждаваше от споменатите документи, но те поставяха под съмнение и сериозно оспорваха тези твърдения. Имам предвид безспорно забележителните трудове и безценния принос на Ставро Скенди (Stavro Skendi), Петер Бартл (Peter Bartl), Жорж Кастелан (George Castellan), Ханс Дитер Шандерл (Hanns Dieter Schanderl) и други, както и на всички, които в своите изследвания са се опирали на техните текстове.

Всички тези трудове се основаваха на изходната предпоставка, че албанската нация вече е съществувала и безспорно се е била ясно оформила още през XIX век, а може би и значително по-рано. Затова събитията от тази епоха се тълкуваха като израз на волята на тази нация. Тайните съвещания обаче сочеха, че албанска нация все още не е съществувала и че Виена, изхождайки от собствените си стратегически интереси, се е готвела да предприеме действия за насърчаване на националното съзнание сред албанците — съзнание, което според наблюденията и многократните твърдения на австро-унгарските дипломатически агенти по онова време все още не е било налице.

Не беше лесно да се справя с дълбокото противоречие между познатата ми „официална версия“ на албанологията, с която винаги се бях съобразявала, и историческите факти, разкривани от тези документи. Това „случайно архивно откритие“ щеше да ми струва скъпо. Преди всичко трябваше сама да се убедя, че всичко, което дотогава бях научила от вторични източници, не е било толкова достоверно, колкото ми се е струвало. След това трябваше задълбочено да проверя тази позиция и да я защитя убедително.

Така тази среща с документите — на пръв поглед случайна, но в действителност съдбовна и сякаш белязана от провидението — се превръща в отправна точка на изследването ѝ, увенчано през 2008 г. със защитата на докторската ѝ дисертация на испански език, озаглавена La influencia del imperio austrohúngaro en la construcción nacional albanesa, 1896–1908 (Влиянието на Австро-Унгарската империя върху създаването на албанската нация, 1896–1908), в Университета на Барселона (Universitat de Barcelona), в катедрата по съвременна история, под научното ръководство на Агусти Коломинес (Agustí Colomines i Companys). След смъртта на авторката дисертацията ѝ е публикувана като книга и преведена на няколко езика, сред които български, немски, сръбски, испански, албански, гръцки и руски.