Д-р Теодора Толева (1968–2011) е българска историчка, която е получила по-голямата част от научната си подготовка в Испания. В центъра на научните ѝ интереси са Австро-Унгария, изследването на Източния въпрос, формирането на националните движения и политическите отношения в периода на криза на старите имперски порядки в края на XIX и началото на XX век. Опирайки се на архивни документи и литература на няколко езика, тя се стреми да разглежда историческите процеси в по-широк международен и политически контекст. Научният ѝ път е прекъснат от преждевременната ѝ смърт, но трите ѝ посмъртно издадени монографии дават възможност резултатите от нейните изследвания да продължат да живеят в международната научна общност.
Образование и академичен път
Теодора Толева е родена на 29 август 1968 г. в София. Родителите ѝ ѝ осигуряват достъп до елитно образование и през 1987 г. тя завършва Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ (Le Lycée Alphonse-de-Lamartine) в София. Паралелно с това посещава курс по английски език в Алианса за чужди езици, а през 1988 и 1989 г. пребивава в Германия, където систематично изучава немски език. Тази подготовка по-късно ѝ позволява да чете историческите документи в оригинал и вероятно оказва влияние и върху ранния ѝ избор на европейската история като научно направление. От 1990 до 1995 г. следва в Американския университет в България в Благоевград, където получава бакалавърска степен по балканистика. Това образование ѝ осигурява систематични познания за региона, чиито исторически въпроси впоследствие ще изследва задълбочено.
В средата на 90-те години се премества в Испания, където продължава академичното си образование и започва изследователска работа, която ще определи научната ѝ кариера. В Автономния университет на Барселона (Universitat Autònoma de Barcelona) се занимава със сравнителна история. През 2002 г. защитава заключителна изследователска работа върху външната политика на Дюла Андраши и произхода на македонския въпрос под научното ръководство на Франсиско Вейга, виден испански балканолог. Тази тема е ранна индикация за трайния ѝ интерес към влиянието на великите сили върху политическите и националните процеси на Балканите. След това продължава обучението си в Университета на Барселона (Universitat de Barcelona), в Катедрата по съвременна история. Под научното ръководство на Агусти Коломинас през 2006 г. придобива съответната следдипломна академична квалификация (DEA) и защитава работа върху арменския геноцид, а през 2008 г. защитава докторската си дисертация под заглавие La influencia del imperio austrohúngaro en la construcción nacional albanesa, 1896–1908 („Влиянието на Австро-Унгарската империя върху изграждането на албанската нация, 1896–1908“). Проф. Лотар Хобелт от Виенския университет и проф. Монсерат Гибернау от Лондонския университет представят писмени рецензии и подкрепят присъждането на статута „Европейски докторат“ (Doctor Europaeus).
Интереси, богословско образование и обществена дейност
Освен към историята Толева проявява интерес и към философията и теологията. От 2003 до 2005 г. учи в Православния богословски институт „Свети Сергий“ в Париж. Образованието и работата ѝ в различни европейски академични среди допринасят за широкия обхват на изследователския ѝ подход.
Наред с академичната си дейност Толева работи и във фондация КатДем (Fundació CatDem) в Барселона, в отдела, посветен на гражданството, националното многообразие и идентичността.
Тя е полиглот. Освен родния си български език владее английски, немски, френски, руски, испански, каталонски, италиански и португалски. Това ѝ позволява да работи с исторически извори в оригинал и да установява сътрудничество с колеги в рамките на своите изследвания. Стреми се винаги да разговаря със събеседниците си на техния майчин език, за което свидетелства руският историк Мария Александровна Петрова, научен сътрудник в Института по обща история на Руската академия на науките. Тя се запознава с Толева през 2005 г. в Австрийския държавен архив във Виена, където Толева работи по докторската си дисертация.
Толева проявява подчертан интерес към Сърбия и сръбския въпрос. За това несъмнено допринася и докторската ѝ дисертация, която, по собственото признание на авторката, възниква вследствие на едно „случайно архивно откритие“ — днес бихме могли да го наречем и съдбовен „архивен инцидент“. Свидетелство за симпатиите ѝ към Сърбия е и участието ѝ заедно с майка ѝ в протест в Барселона през март 2008 г. срещу обявяването на независимостта на т.нар. Република Косово.
Архивна работа и изследователска методология
Особено място в изследователската дейност на Толева заема Династичният, придворен и държавен архив (Haus-, Hof- und Staatsarchiv) във Виена, който тя посещава за първи път през 1999 г., а впоследствие се връща там многократно. Именно архивните проучвания се превръщат в една от основите на изследванията ѝ върху австро-унгарската политика на Балканите и отношението към националните движения. Проф. д-р Леополд Ауер, тогавашен директор на архива, разпознава у нея онова, което нарича le goût de l’archive („усет към архива“) — особена изследователска способност да се откриват в архивните документи следите на по-широки исторически процеси.
През последните години от живота си Толева започва ново изследване, посветено на емиграцията на аристократични семейства от Испания в Австрия след Войната за испанското наследство (1701–1714). По време на престоя си във Виена през май 2010 г. тя проучва архивни документи, които, според свидетелството на Петрова, дотогава не са били използвани в научни изследвания. За прочита им е било необходимо познаване на немския курсивен ръкопис от началото на XVIII век — предизвикателство, с което Толева също успява да се справи. Изследването обаче остава недовършено поради преждевременната ѝ смърт през 2011 г.
Публикувани трудове
След смъртта на д-р Толева са издадени три нейни книги, основани на академичните ѝ трудове. Макар научното ѝ наследство да не е малко, очевидно е, че най-значимите ѝ постижения биха могли да се очакват в по-зрелите години от живота ѝ, които тя, за съжаление, не доживява.
Докторската ѝ дисертация, защитена на испански език през 2008 г., безспорно е най-известният и най-превежданият ѝ труд. Като книга тя е публикувана първо на български език (Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация 1896–1908, Сиела, 2012), след това в Австрия на немски (Der Einfluss Österreich-Ungarns auf die Bildung der albanischen Nation, 1896–1908, Mohorjeva Hermagoras, 2013), на сръбски (Утицај Аустро-Угарске империје на стварање албанске нације 1896–1908, „Филип Вишњић“, 2016), на испански (La influencia del imperio austrohúngaro en la construcción nacional albanesa, 1896–1908, Síntesis, 2016), на албански (Influenca e perandorisë austro-hungareze në ndërtimin e kombit shqiptar 1896–1908, Dudaj, 2018), на гръцки (Η επιρροή της Αυστροουγγαρίας στη διαμόρφωση του αλβανικού έθνους 1896–1908, Ελληνική Επιτροπή Σπουδών Νοτιοανατολικής Ευρώπης, 2018), както и на руски (Австро-Венгрия и становление албанской нации 1896–1908, Институт славяноведения РАН, 2018).
Книгата Външната политика на Дюла Андраши и възникването на македонския въпрос, посветена на политиката на Австро-Унгария на Балканите в контекста на Източния въпрос по време на Голямата източна криза от 1875–1878 г., е публикувана на български език (Външната политика на Дюла Андраши и възникването на македонския въпрос, Сиела, 2013), на испански (La política exterior de Gyula Andrássy y los orígenes de la cuestión macedonia, Síntesis, 2016) и на немски в Австрия (Die Außenpolitik Julius Andrássys und die Entstehung der mazedonischen Frage, Mohorjeva Hermagoras, 2018). Този труд, създаден в самото начало на научното развитие на авторката, след посмъртното си публикуване в България предизвиква и критики от страна на някои сръбски историци, тъй като в дипломната си работа Толева разглежда територията на Македония като част от българското етническо пространство. Тези оценки са част от по-широките историографски дебати за националните идентичности и ролята на великите сили във формирането на етническите пространства на Балканите. Ето защо трудът ѝ заслужава да бъде разглеждан както в светлината на документите, на които се основава, така и в контекста на научните спорове, породени от някои нейни заключения, независимо от българската национална идентичност на авторката и симпатиите ѝ към Сърбия.
Третата книга, Геноцид и съдба на арменския народ, разглежда страданията на арменците в Османската империя в края на XIX век и посочва връзката им с Източния въпрос. Тя е публикувана на български (Геноцид и съдба на арменския народ, Сиела, 2014), на испански (Genocidio y destino del pueblo armenio, Síntesis, 2016), на арменски (Ցեղասպանությունն ու հայ ժողովրդի ճակատագիրը, ՈՍԿԱՆ ԵՐԵՎԱՆՑԻ, 2017) и на немски (Das armenische Volk – Genozid und Schicksal, Mohorjeva Hermagoras, 2017).
Толева публикува научни статии в периодични издания и сборници на български, немски, испански и английски език.
Више података о овим књигама можете наћи на посебним страницама:
– Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация 1896–1908
– Външната политика на Дюла Андраши и възникването на македонския въпрос
– Геноцид и съдба на арменския народ
– (In Memoriam) Рат за шпанско наслеђе (1701–1714) и његове последице. У спомен Теодори Толевој
Планирани издания
Сръбското издание и на трите книги е планирано за 2026 г. от издателство „Прометеј“. Наред с двете произведения, посветени на арменския геноцид и на политиката на Дюла Андраши и македонския въпрос, които ще бъдат представени за първи път на сръбската читателска публика, новото издание на книгата Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация 1896–1908 този път ще представлява превод на докторската дисертация на авторката от оригинала на испански език.
Научно наследство
Изследователските интереси на Теодора Толева са насочени към изключително сложни и предизвикателни теми, както и към исторически пространства, които и днес са чувствителни точки в европейската и световната политика. Научното значение и особената стойност на нейния изследователски подход се състоят в стремежа ѝ да покаже как преплитането на националните движения и интересите на великите сили запазва своята актуалност десетилетия, дори векове по-късно, продължавайки да влияе върху съдбите на народите. От изграждането на албанската нация и съперничеството между великите сили на Балканите до страданията на арменците, нейните теми засягат по-широки исторически процеси, които и днес пораждат кризи. Те изграждат връзка между историята и съвременността и напомнят, че съвременните конфликти не могат да бъдат разбрани без познаване на историческите им корени.
Качествата на изследователската ѝ работа са изтъквани от българския академик Георги Марков, който сред достойнствата ѝ откроява обективността, прецизността, ерудицията, научната почтеност и трудолюбието, както и пионерския ѝ принос към историческата психография. Тези оценки, наред с продължителната ѝ архивна работа, дават представа за научния подход, чрез който тя се стреми да осветлява сложни исторически въпроси, опирайки се на документи и задълбочено познаване на научната литература.
Теодора Толева умира през 2011 г., в четиридесет и третата година от живота си, след тежко боледуване. Смъртта ѝ оставя научните ѝ начинания недовършени и прекъсва изследователски път, по който вече се очертават самостоятелни монографични изследвания. Въпреки това посмъртното публикуване на нейните трудове позволява изследванията ѝ да продължат своя живот в науката.
Сред непубликуваните ѝ трудове остава ръкопис, посветен на Войната за испанското наследство (1701–1714), нейните последици и влиянието ѝ върху австро-унгарската политика и съдбата на емигрантите. В памет на нейната работа през 2018 г. Виенският архив публикува сборника Der Spanische Erbfolgekrieg (1701–1714) und seine Auswirkungen. In Memoriam Teodora Toleva („Войната за испанското наследство (1701–1714) и нейните последици. В памет на Теодора Толева“), в който 26 историци представят 23 изследвания, свързани с темата на незавършеното ѝ проучване. Сборникът е както признание за научното ѝ наследство, така и продължение на изследователското начинание, което тя е започнала.
Макар да не успява да завърши всичките си изследвания, делото ѝ продължава да живее чрез посмъртните издания, преводите и дискусиите, породени от нейните проучвания. Именно в това се проявява трайната стойност на научното ѝ наследство: във въпросите, които поставя, в документите, които прави достъпни, и в историческите връзки, които се стреми да изясни.
С. К.