Книги
Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация, 1896 - 1908
Изхождайки от документи, случайно открити във Виенския дворцов архив, авторката за първи път разкрива съществуването на отдел в Австро-унгарското министерство на външните работи, който в периода 1896–1908 г. щателно финансира цялостния механизъм на дейност на своите консулски представителства на територията на Османската империя с цел да подпомогне развитието на автентична албанска писменост.
Успоредно с това отделът работи усилено и за формирането на национално съзнание у албанците.
С анексирането на Босна и Херцеговина Виена се сдобива с ново „племе“ за съсед.
Външната политика на Дюла Андраши и възникването на македонския въпрос
През седемдесетте години на XIX век двете велики сили с най-силен интерес към Балканите — Австро-Унгария и Русия — заедно с Германия образуват Съюза на тримата императори (известен и като Троимператорски съюз). Това обаче не слага край на вековното им съперничество по Източния въпрос. Борбата за надмощие става още по-сложна вследствие на промените в геополитическата „тежест“ на Двойната монархия след поражението ѝ в Централна Европа през 1866 г. Този исторически период съвпада с издигането на граф Дюла Андраши до поста министър на външните работи и до положението на доверен човек на император Франц Йосиф I, което му дава възможност не само да съветва монарха, но и да формулира решения.
Геноцид и съдбата на арменския народ
Следният текст е написан с три цели. Първата е да представи на испански език досега непубликуван документ от австрийските императорски архиви от 1896 г., отнасящ се до геноцидните кланета над арменците в Османската империя. Втората е, следвайки изследователската линия на Дадриан, да потърси допълнителни връзки между арменския и Източния въпрос и да застане на страната на историците, които ги разглеждат по-скоро като един, отколкото като два различни, макар и взаимно свързани въпроса. Третата цел е да представи на испански език, чрез приноса на съвременната западна арменология (арменистика, арменски изследвания), и по-специално на американската, английската и френската научна мисъл, съдбата на един от най-древните народи в света, както и състоянието на проблема за арменския геноцид в съвременния контекст на разширяването на Европейския съюз на изток и на спорната кандидатура на Турция за членство.
Войната за испанското наследство (1701–1714), нейните последици: in memoriam Теодора Толева
През последните две десетилетия бяха публикувани множество антологии и монографии, посветени на Войната за испанското наследство. Би било погрешно да се смята, че тази тема е достатъчно проучена, тъй като това съвсем не е така. Участниците и страните в тази т.нар. „Първа световна война“ са били твърде много, за да могат да бъдат проучени всички документи, писма, досиета, планове, меморандуми, свидетелства на очевидци, дневници и т.н.
Ето защо не е изненадващо, че Теодора Толева (1968–2011), млада и амбициозна историчка от България, починала преждевременно след тежко боледуване и на която е посветен настоящият възпоменателен сборник, е провеждала изследвания върху тази война през последните години от живота си. За съжаление, ранната ѝ и трагична смърт не ѝ позволява да завърши този амбициозен изследователски проект. Благодарение на сътрудници от няколко страни, участвали в подготовката на настоящото възпоменателно издание, незавършените ѝ изследвания би трябвало да бъдат допълнени с нови аспекти по темата.