Външната политика на Дюла Андраши и възникването на македонския въпрос

През 70-те години на XIX век двете велики сили, проявяващи най-голям интерес към Балканите — Австро-Унгария и Русия, заедно с Германия образуват Съюза на тримата императори (известен още като Троимператорски съюз), но това не предотвратява наследеното им съперничество по Източния въпрос. Борбата за надмощие се усложнява от промените, свързани с геополитическата „тежест“ на Двойната монархия след поражението ѝ в Централна Европа през 1866 г. Този исторически период съвпада с издигането на граф Дюла Андраши до поста министър на външните работи и до положението на доверен човек на император Франц Йосиф I, което му дава възможност не само да съветва, но и да формулира решения.

Монографията на д-р Теодора Толева е посветена на предисторията на македонския въпрос, за чието възникване съществена роля играе споменатият унгарски аристократ, отличаващ се с патологична русофобия и с повтарянето на зловещото предупреждение: „Империята е в опасност!“. Чувствата, и особено омразата, са лоши съветници в политиката и могат да имат краткотрайни положителни ефекти, но и дългосрочни отрицателни последици. Авторката успява да изгради психологически портрет на граф Андраши като човек до най-малките подробности, които пряко се отразяват върху дейността му като министър на външните работи. Приносът ѝ към историческата психография е пионерски, като се има предвид, че този интердисциплинарен жанр не е развит в България.

Като първични източници в научното си изследване авторката представя протоколите от тайните конференции в Балхаусплац (Ballhausplatz), проведени на 17, 18 и 19 февруари 1872 г., както и на 29 януари 1875 г., като ги анализира в качеството им на външнополитическа програма на Хабсбургската империя. Тя разкрива връзките и зависимостите между дипломацията и армията, подчинени на правилото „Силата е по-силна от правото“. Стремежът Османската империя да бъде защитена от руско завоевание противоречи на намерението Босна и Херцеговина да бъдат завзети и анексирани преди Сърбия и Черна гора.

Въстанието в Босна и Херцеговина през лятото на 1875 г. поставя началото на поредната Източна криза. Д-р Толева обяснява основните различия между Австро-Унгария, която разглежда тази област като територия за бъдещо разширение, и Русия, която се стреми към радикални реформи, водещи до получаването на автономия. Априлското въстание в България през 1876 г. задълбочава кризата необратимо, а граф Андраши иска да вкара съперницата си Русия в „капана на славянската солидарност“, за да я изтощи във война срещу Османската империя и впоследствие да овладее Босна и Херцеговина без проливане на кръв. Авторката осъзнава значението на „Берлинския меморандум“ като опит на „железния канцлер“ Ото фон Бисмарк да помири съюзниците си чрез подялба на Балканите, но във Виена отказват да допуснат създаването на голяма славянска държава под контрола на Санкт Петербург.

Войната на Сърбия и Черна гора срещу Османската империя прекратява усилията на граф Андраши по въпроса за реформите. На 8 юли 1876 г. е постигнат Райхщадският договор, според който Австро-Унгария получава възможност да присъедини Босна и Херцеговина, а Русия се отказва от създаването на обединена България. Д-р Толева с основание заключава, че в тази геополитическа сметка Македония е изключена от възстановяването на българската държава и така се създават условия за възникването на „македонския въпрос“. Освен това Сърбия вече е ориентирана на изток и на юг, което поражда една от основните причини за последвалите братоубийствени конфликти.

В книгата се подчертава значението на тайната конференция, проведена на 13 ноември 1876 г. във Виена, на която е взето решение за неутралитет в предстоящата война между Русия и Османската империя срещу цената на окупацията на Босна и Херцеговина. Следващата стратегическа цел е завладяването на Македония и излазът на Бяло море при Солун. Д-р Толева ясно показва, че решенията са взети въз основа на Будапещенското споразумение с Русия от 18 март 1877 г., което ѝ дава „зелена светлина“ за започване на войната на Балканите.

Цариградската конференция от декември 1876 г. очертава границите на две български автономни области чрез т.нар. „вертикално разделение“, като общата им територия надхвърля тази на България според Санстефанския договор. Авторката правилно преценява, че ако решенията на посланическата конференция бяха изпълнени, македонският въпрос нямаше да възникне с всички последвали го кръвопролития. Отказът на Високата порта да приложи тези решения води до Лондонското споразумение от 31 март 1877 г., което позволява на Русия да започне война, без да се страхува от образуването на нова Кримска коалиция.

Д-р Толева разкрива мотивите за сближаването на граф Андраши с британския министър-председател Дизраели, преди всичко тяхната русофобия, която е толкова силна, че се стига дори до планове за съвместни военни операции по суша и море, целящи да спрат руската армия пред Цариград. Силното им противопоставяне на създаването на голяма българска държава на Балканите, в близост до проливите Босфор и Дарданели, също допринася за възникването на македонския въпрос. Преразглеждането на първоначалния Санстефански договор от 19 февруари до 3 март 1878 г., извършено на Берлинския конгрес през юни 1878 г. чрез т.нар. „хоризонтално разделение“, оставя Македония под властта на султана и същевременно открива възможност за бъдещ излаз на Австро-Унгария към Бяло море. Великобритания завзема остров Кипър и го превръща в база за наблюдение на Суецкия канал.

Книгата прави убедителен паралел между съпротивата на българите в Македония срещу несправедливия Берлински договор, изразена чрез Кресненско-Разложкото въстание през есента на 1878 г., и противопоставянето на босненците срещу австро-унгарската окупация. Граф Андраши отправя обвинения в умишлено „руско подстрекателство“, предлага „европейска окупация“ на Македония, а „умиротворяването“ на Босна и Херцеговина се осъществява с въоръжена сила. Той полага упорити усилия за възстановяване на влиянието на Виена в Албания, насочвайки поглед към долината на река Вардар и Бяло море.

Д-р Толева успява да съпостави външната политика на Австро-Унгария на Балканите през 70-те години на XIX век с политиката на другите европейски сили, за да хвърли светлина върху „голямата политика“, довела до възникването на македонския въпрос. Влиятелната фигура на граф Андраши е представена като един от двамата основни виновници за предстоящите конфликти в борбата за надмощие над т.нар. „ябълка на раздора“. На следващите страници читателят ще открие неизвестни или малко познати доказателства за задкулисната „тайна дипломация“, много преди тя да стане видима чрез клаузите на международните договори. Препоръчвам книгата и заради оригиналния изследователски подход, който тръгва от историческата личност към историческите събития, защото историята се създава от личности, включително и от такива като „злия гений“ граф Дюла Андраши.

Акад. Георги Марков